Цистит - причини,симптоми и лечение
Начало
 
АГ
Алергология
Ваксинопрофилактика
Гастроентерология
Дерматовенерология
Диететика
Ендокринология
Инфектология
Кардиология
Неврология
Нефрология
Ортопедия
Офталмология
Паразитология
Педиатрия
Психиатрия
Пулмология
Ревматология
Спешна_помощ
УНГ
УРОЛОГИЯ
Бъбречно-
каменна
болест
Цистит
Фармакология
Хематология
Хирургия
 
Tyxo.bg counter
 
 
Пиелонефритът
(интерстициален нефрит,
възпаление на бъбреците)

е бактериална
инфекция на
бъбреците
и пикочните
пътища...
 
 

Цистит

  Причини  I  Симптоми  I  Изследвания  I  Лечение
 
        Цистит (лат.-cystitis) е възпаление на стената на пикочния мехур.Най-често обаче става въпрос за цистоуретрит -едновременно възпаление по съсeдство на пикочния мехур и пикочния канал (уретрата).
       Циститът най-често се причинява от различни инфекции,които причиняват не само цистит,но и уретрит, пиелонефрит, асимптомна бактериурия или уросепсис-все заболявания от групата на т.н ИПП (инфекции на пикочните пътища).
        Този вид инфекции са много разпостранени.Като честота на заболяванията те са на второ място от всички инфекции,след инфекциите на дихателните пътища.Според световните здравни статистики около 20% от жените са прекарали поне веднъж в живота си ИПП,а според наблюдения от практиката-вероятно 80% от всички жени са имали циститни оплаквания.

Причини

В преобладаващата част от заболяванията става въпрос за инфекциозно възпаление и затова най-общо циститът може да бъде инфекциозен и неинфекциозен.
        I . Инфекциозен цистит.Най-честите причинители на инфекциозен цистит са:
       1.Бактерии-Ешерихия коли (Escherichia coli)-в 80-90% от случаите, Стафилококи, Протеус, Клебсиела и други представители на рода Ентерококи.
       2.Вируси-Аденовирус,Паповавирус и грипен вирус тип А-причиняват хеморагични цистити (с примес на кръв в урината) и не се влияят от антибиотици. Напоследък ЧПВ - човешки папиломен вирус (HPV-human papilomavirus) е сочен като причинител на хроничен (интерстициален) цистит, а също и рак на пикочния мехур.
       3.Атипични причинители-Хламидия трахоматис, Микоплазма, Трихомонас, Гонококи (гонорея,трипер) и Туберкулозна бактерия-установяват се с кръвни изследвания,директна микроскопия или проба Манту и не могат да бъдат изолирани от стандартна урокултура.
        4.Гъбични инфекции-Кандида албиканс-най-често вторично,след продължително антибиотично лечение или срив в имунитета.
       I I .Неинфекциозен цистит.
       1. Радиационен цистит- вследствие на лъчетерапия на ракови тумори на тазовите органи.
        2.Цистит след химиотерапия с цитостатици (Циклофосфамид).
       3.Интерстициален (хроничен) цистит-с неизвестни причини.

Нормално пикочните пътища са стерилни (липсват микроби),но при наличние на предразполагащи фактори се стига до разпостранение на инфекциозните причинители по лигавиците на уринарния тракт от уретрата до бъбречните легенчета.
        Предразполагащи фактори за цистит са:
        1.Късата (едва 4 см.) и права уретра при жените се оказва преодолимо препятствие за много микроби разпостраняващи се по съседство от богатите на микроби влагалище и анус към долните пикочни пътища.По тази причина възпалението на пикочния мехур се среща много по-често при жените (съотношение жени:мъже 10:1 до 50:1).При мъжете до 50г., почти винаги става въпрос за вторично заболяване,вследствие на друг здравен проблем,а след 50-тата година циститите при тях зачестяват във връзка с увеличението на простата.
        2.При страстен и темпераментен полов акт поради експлозивния и енергичен натиск се стига до моментни масивни прониквания на влагалищна слуз съдържаща микробни причинители във пикочния канал.
        3.Редовното еднопосочно движение на урината при уриниране възпрепятства развитието на инфекции на уретрата и мехура.Например микцията (уринирането) след полов акт драстично намалява вероятността от бактериална инвазия.Обратно-възпрепятстването на нормалния акт на уриниране благоприятства развитието на инфекциите на пикочния мехур и уретрата.Тук спадат:
        -обструкцията на долните пикочни пътища -при стриктура (стеснение) на уретрата,бременност,запек или хипертрофия на простата,
        - дълготрайно присъствие на уретрален катетър в долните пикочни пътища,уретрален стент или цистоскопски интервенции (свързани най-често с Протеус инфекция),
        -везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите) и др.
        4.Метаболитни заболявания.Захарен диабет- при кръвна захар над 10 ммол/л,в урината се отделя глюкоза,която е идеална хранителна среда за развитието на бактериите.Подаграта също благоприятства бактериалното възпаление.
        5.Повишена концентрация на урината при намален прием на течности,или значими водни загуби на организма,тъй като при разредена урина бактериите са поставени в неблагоприятни условия поради намаление на осмотичното налягане на урината, което води до преминаване на вода вътре в бактериалната клетка което я убива.Големите загуби на течности чрез изпотяване през летните месеци води до зачестяване на уринарните инфекции вкл. и на циститните оплаквания.
        6.Възраст-при жени във климакс изчезват бактериите на Дьодерлайн които присъстват нормално във влагалището на жената и поддържат кисела среда с ниско рН.Те не позволяват развитието на патогенна микроорганизми там и съответно разпостранението им по възходящ път към пикочните пътища.Повечето антибиотици обаче (с изключение на Триметоприм/Ко-тримоксазол и Флуорирани хинолони) унищожават тази защитна микрофлора и благоприятстват (парадоксално) развитието на инфекции на пикочните пътища.От друга страна при жени в напреднала възраст често се среща т.н. утеровагинален десцензус (спадане на матката и влагалището) със задръжка на урина
        7.Срив в имунитета вследствие на имунодефицитни заболявания или лечение с цитостатици.
       8.Простудата е много честа причина за развитие на цистит,тъй като вследствие на спадане на температурата на лигавицата на пикочния мехур,се свиват кръвоносните съдове,намалява кръвооснабдяването в тази област,а по тази причина намалява и доставката на антитела.Вследствие на това спада локалния имунитет,което е предпоставка за активизиране на вече налична бактериална инфекция в пикочния мехур.Т.е. простудата само благоприятства инфекцията,но за да се стигне до цистит,задължително трябва да има и наличен инфекциозен причинител.
        9.Бактерията Ешерихия коли има уникални механизми за оцеляване във неблагоприятни условия вкл. и при антибиотично лечение.Тя се закрепва за стената на пикочния мехур,посредством камшичета към структури на лигавицата съдържащи D-маноза и по този начин става много трудно отстраняването й от уринарната лигавица.

 

Симптоми и признаци на цистит

1.Болезненост,щипене и парене по време на уриниране по хода на пикочния канал (уретрата).
        2.Чести позиви за уриниране,но с отделяне на малки порции урина-буквално няколко капки.
        3.Усещане за пълнота,дискомфорт дори болка в корема ниско долу.
        4.Урината става мътна (поради наличието в нея на гной - пиурия).
       5.Поява на специфична (химическа) миризма на урината.
        6.Макроскопска хематурия (отделяне на кърваво оцветена урина)-10% от случаите.Тогава говорим за т.н. Хеморагичен цистит (най-често от Е. коли,Аденовируси,Паповавирус,Грип тип А,Радиационен цистит и след химиотерапия с цитостатици).
        7.Рядко може да има треска, неразположение и леко повишена телесна температура.
        8.Болки в слабините може да има и при цистит,макар че са по характерни при възпаление на бъбречните легенчета-пиелонефрит.

Усложнения

1.Пиелонефрит-възпаление на бъбреците,с чести обостряния при неговото хронифициране и като последици от това-нефролитиаза (камъни в бъбреците),високо кръвно налягане,анемия,уросепсис (отравяне на кръвта),паранефритичен абсцес и др..
        2.Рецидивиращ цистит-приблизително в 25% ,предимно при пациенти с предразполагащи фактори или неадекватно лечение с билки,хомеопатия или други алтернативни методи на терапия.
        3.Реинфекция -повторна инфекция, но с друг инфекциозен причинител.
        4.Смесена инфекция-2 и повече микробни причинители-обикновено при постоянен уретрален катетър.
        5.Хроничен простатит (възпаление на простата).
        6.Реактивен артрит (синдром на Райтер) - при полово-предавани инфекции на мехурната лигавица и пикочните пътища с Хламидия Трахоматис или Микоплазма.

 

Изследвания

Обикновено при изследване на урината,се открива Левкоцитурия ( повишен брой левкоцити-бели кръвни телца) в урината.Когато те са толкова много,че не могат да се преброят на предметното стъкло,лаборантите пишат във фиша от изследването "паваж от левкоцити" и тогава говорим за Пиурия (гной в урината).Познава се по това,че урината става мътна.
        Съответно когато става въпрос за Хеморагичен цистит,в урината се откриват много еритроцити (червени кръвни телца)-Хематурия.Тя може да бъде микроскопска Хематурия когато в урината се откриват леко увеличен брой еритроцити при видимо бистра урина,и макроскопска Хематурия,когато червените кръвни телца са толкова много (паваж от еритроцити), че урината изглежда видимо кървава.
        В домашни условия или в кабинета,това изследване може да се направи ориентировъчно с уринна тест-лента и резултата от него е достатъчно достоверен за да приемем диагнозата Цистит.
        Друго изследване което може е полезно при рецидивиращ цистит е микробиологичното изследване на урината-т.н. Урокултура,която показва кой е инфекциозния причинител и при изработена Антибиограма,може да се установи кои антибиотици са най-ефективни в лечението на този микроб.

При липса на ефект от лечението е задължително да се изследват урокултура,кръвни показатели (кръвна картина,СУЕ,CRP,кръвна захар и пикочна киселинаи) и УЗД (ехография или т.н. видеозон) на коремни органи,а при отрицателна урокултура е наложително да се направят изследвания за Хламидии,Микоплазми,Гонорея (гонококи),Трихомоназа и Туберкулоза.

Лечение

Терапията се провежда задължително от лекар-най-често от личния лекар,а при неуспех в лечението или съмнение за комплициран цистит-от уролог или нефролог.Обикновено при остър неусложнен цистит е достатъчен курс със следните медикаменти:
        1.Триметоприм/Ко-тримоксазол (Бисептол,Суметролим) 2х2т. от 480мг. 3 дни.
        2.Флуорохинолони-Левофлоксацин TEVA (Вивекс,Флексид)) 1х500мг. или Ципрофлоксацин-Екофарм (Ципринол,Ципробай) 2х500мг. 3 дни. (не се използват при бременни жени).
        3.Фосфомицин (Монурал) 3гр. разтворени във вода еднократно. (не се използва при деца под 12г.)
        При данни за комплицирано възпаление-наличие на постоянен уретрален катетър,стриктура на уретрата,увеличение на простатата,захарен диабет и други предразполагащи фактори,следва да се приложи лечение с Триметоприм/Ко-тримоксазол или Флуорохинолони в продължение на 7-10 дни.
       Изчезването на оплакванията не означава че трябва да прекратите лечението.Принципът на продължителното антибиотично лечение е,че след овладяване на симптомите в пикочният мехур все още има останали микроби, които при преждевременно прекратяване на антибиотичният прием,могат да предизвикат нова инфекция вече устойчива на този антибиотик който е бил използван (т.н. антибиотична резистентност) и единствено продължителната антибиотична терапия е гаранция,че няма да останат резистентни на антибиотици жизнеспособни бактерии след края на лечението.
        Аз лично винаги предписвам гореспоменатите медикаменти за 10 дни,а не за 3 независимо дали става въпрос за банален или комплициран цистит!

Алтернативно лечение (при бременни,резистентност на микробния причинител или данни за предшестващи епизоди на ИПП,говорещи за наличието на рецидивиращ цистит):
        Амоксицилин/Клавуналат (Аугментин),Цефтриаксон,Цефподоксим (Ксимебак),Цефаклор и др. в продължение на 7-10 дни.

При съмнение или доказана инфекция със Хламидии и Микоплазми се прилагат антибиотици от групата на макролидите,тетрациклините и флуорохинолоните,при кандидозна (гъбична )инфекция-нистатин,флуконазол,итраконазол,Трихомонас се лекува с Трихомонацид или Тинидазол,а при данни за туберкулозен цистит-туберкулостатици (рифампицин,изониазид,етамбутол,флуорохинолони).

За по-бързо повлияване на неприятните симптоми на заболяването през първите 1-2 дни от началото на лечението,както и във времето до изписване на антибиотичната терапия от лекуващия лекар, може да се приемат спазмолитици-Но-Шпа,Бусколизин,Спазмалгон в доза 3х1т. -самостоятелно или в комбинация (примерно Но-Шпа и Спазмалгон,Но-Шпа и Бусколизин или и трите).Като спомагателно лечение или профилактика могат да се приемат Уринал,Неоренал,Феминела урофорте и други фитопрепарати.

При рецидивиращ цистит може да се приложат продължително време т.н уроантисептици (Нитроксолин,Нелидикс,Нитрофурантоин-Пиелосептил) и така наречените Имуномодулатори-(Уростим,Уроваксом).Много е важно в такива случаи да се отстранят предразполагащите фактори - адекватна терапия на Захарен диабет и Подагра,заместително лечение с естрогени при жени в менопауза,,лечение на заболявания възпрепятстващи нормалното отичане на урината-стриктура на уретрата,запек,утеро-вагинален пролапс при жени,увеличение на простатата при мъже както и избягване на простудни моменти.

Лечението на хроничния (интерстициален) цистит е много трудно и с променлив успех.Антибиотиците обикновено помагат,но временно.Другите медикаменти които намират място в лечението на интерстициалния цистит-Пентозан полисулфат (Elmiron),трициклични антидепресанти и антихистамини (противоалергични л-ва) също имат неубедителен ефект.В лечението на тази форма на цистит намират място и такива методи като поведенческа терапия,хирургично лечение и електростимулация.

Внимание!

Това заболяване не е банална настинка, която можете да изкарате благополучно с един Спазмалгон и грейка на корема!
        Самостоятелното лечение с билки,фитопрепарати,хранителни добавки,хомеопатия или друг алтернативен метод на терапия има временен ефект и много често води до развитие на рецидивиращ цистит,хроничен простатит и хроничен пиелонефрит,чието лечение е много трудно, а последиците са сериозни!
          Лечението на цистита с подходящ антибиотик и с достатъчна продължителност е единствената гаранция, че инфекцията ще бъде унищожена и няма да се появи отново!

Профилактика

1.Обилен прием на течности през лятото когато,уринарните инфекции зачестяват.
        2.Избягване на безразборната употреба на антибиотици без лекарско предписание.
        3.Уриниране след полов акт.
        4.Секс със презерватив-за предпазване най-вече от полово предавани инфекции които могат да предизвикат цистит-Хламидия,Гонококи,Трихомонас...
        5.Поддържане на добра интимна хигиена.
        6.Избягване на последователно редуване на анален и вагинален секс и съответно пренасяне на чревна микробна флора вкл. ентеробактерии във влагалището.
        7.Вторична профилактика на рецидивиращия цистит с Уростим или Уроваксом и първична профилактика на цистит причинен от ЧПВ (HPV) с Cervarix или Silgard.

Автор: Д-р Румен Петков    

 

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс лиценз.  |  Условия за ползване  I  За автора  I  Реклама  I  Сътрудници  I  Контакти