pramed.com pramed.com
Начало
Условия Реклама Контакти
АГ АГ Алергология Алергология Имунизации Имунизации Гастроентерология Гастроентерология Дермовенерология Дермовенерология Диететика Диететика Ендокринология Ендокринология Инфектология Инфектология Кардиология Кардиология Неврология Неврология Нефрология Нефрология Ортопедия Ортопедия Офталмология Офталмология Паразитология Паразитология Педиатрия Педиатрия Психиатрия Психиатрия Пулмология Пулмология Спешна помощ Спешна помощ УНГ УНГ Урология Урология Фармакология Фармакология Хематология Хематология Хирургия Хирургия

















pramed.com

Вагинит (бяло течение)

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Усложнения I Изследвания I Лечение

Вагинит

Причини I Симптоми I Усложнения I Изследвания I Лечение

Вагинит (колпит,англ.-vaginitis) е възпаление на лигавицата на влагалището и е най-често срещаното гинекологично заболяване.То протича с 2 основни симптома-генитално течение (флуор) и вулвовагинален дискомфорт-парене,дразнене,сърбеж.
Цервицитът (възпаление на маточната шийка) също може да протече с флуор и понякога се съпътства от вагинит.
Вулвовагинит е съчетано възпаление на лигавицата на влагалището и кожата на външните гениталии наречени вулва, която включва големите  и малките срамни устни,клиторът и венериният хълм.

Виж Обструктивен бронхит
Виж Задна хрема
Виж Кашлица-причини

Вагиналният флуор (бяло течение) е прозрачен секрет,който нормално е прозрачен или млечно бял,без неприятна миризма и обикновено се появява преди менструация или след полов акт.Всяка промяна във количеството,миризмата и цвета на вагиналния секрет,зацапване на бельото,както и появата на неприятни усещания като сърбеж или парене,може да се дължи на дисбаланс между защитната микрофлора на влагалището и патогенни микроби предизвикващи вагинит.

Нормалната вагинална микробна флора включва лактобацили, коринебактерии и дрожди.Тази микрофлора поддържа постоянна киселинност във влагалището с рН - 3.8-4.2,която не позволява развитието на патогенни микроорганизми. Нарушаването на нормалната вагинална киселинност може да промени вагиналната микробна флора, което води до свръхрастеж на патогенни микроби.Факторите които променят вагиналното рН включват женски хигиенни продукти, контрацептиви, вагинални лекарства, антибиотици, предавани по полов път инфекции ,полов акт и стрес.При атрофичния вагинит основния фактор е ниското ниво на естрогени при жени в климакс.
Най-честите причини за вагинит при жените са бактериална инфекция (40-45%), вагинална кандидоза (20-25%) и трихомониаза (15-20%).
Бактериалната инфекция е най-честата причина за вагинит ( 50% от случаите).Бактериалния вагинит (вагиноза) е причинен от свръхрастеж на организми катоГарднерела,Микоплазма и Пептострептококи.Рисковите фактори включват бременност, вътрематочна спирала и чести вагинални промивки.
Кандида (Candida albicans) са гъбички, които са естествени обитатели на влагалището при около 50% от жените.Вагинална кандидоза е втората най-честата причина за вагинит.В 85-90% от случаите, тя е причинена отКандида албиканс..Рисковите фактори включват -дългосрочната употреба на антибиотици, използване на орален контрацептив, млада възраст на първи полов акт, повишена честота на полово сношение, диабет, СПИН или други имунодефицитни заболявания, бременност.
Tрихомонас вагиналис (Trichomonas Vaginalis)е третата най-често срещаната причина за вагинит. Предават се по полов път и могат да бъдат изолирани у мъжете партньори на заразените жени.Преразполагащите фактори включват незащитен със презерватив полов акт, секс с множество сексуални партньори (промискуитет)  , както и използването на спирала.
Сенилен (атрофичен) колпит-дължи се на дефицит на естрогени,което води до атрофия на влагалищната лигавица с екстремното й обедняване  на гликоген,което пък от своя страна е причина на изчезване на защитната микрофлора (лактобацили) и заместването й с патогенни бактерии.По същество това е бактериален вагинит.  

Неинфекциозният вагинит обикновено се дължи на алергична реакция или дразнене.

Бактериална  вагиноза

Бактериалната вагиноза (вагинит) протича безсимптомно в до 50% от слуачаите.Вагиналният флуор не е много обилен,и обикновено е хомогенен, с неприятен мирис и е сиво-бял или жълтеникаво-бял на цвят.Вагинална болка или парене са необичайни.Може да се появи сърбеж. Бактериалната вагиноза се среща често при бременни жени и е свързана с преждевременно раждане.

Вагинална кандидоза.Кандидозната инфекция е честа при жени в детеродна възраст.Сърбежът е най-честият симптом.Той е съпроводен от гъсто, без мирис, бяло вагинално течение (с външен вид, подобен на този на извара), което може да бъде минимално.Често има парене, диспареуния (болка при полов акт) и  дизурия (усещане за парене възникващо, когато урината влезе в контакт с на кожата на срамните устни).При кандидозен вулвовагинит,гъбичната инфекция се разпостранява и по вулвата,а понякога и към ануса и слабините.Кожата в тези участъци е зачервена и е покрита с бял налеп,а отделяната от кандидите мравчена киселина правокира силен сърбеж в тези участъци.
Пациентките често имат анамнеза за рецидивираща гъбична инфекция или скорошно лечение с антибиотици.Симптомите на кандидоза често започват точно преди менструацията.Благоприятстващи фактори включват имуносупресия, захарен диабет, бременност,  хормонално-заместителна терапия.Кандидозата обикновено не се предава от сексуалния  партньор.Около 75% от всички жени имат поне един епизод на кандидоза през живота си.Повтарящите се епизоди могат да се дължат на имунна недостатъчност или диабет.

Трихомониаза.Тrichomonas Vaginalisинфекцията в 20-50% е асимптоматична.Ако вагиналният флуор е налице, то обикновено е обилен и пенлив и може да бъде бял, сив, жълт или зелен (жълтият и зеленият цветове се дължат на наличието на бели кръвни клетки - левкоцити).Усещат се локална болка и парене.дизурия , сърбеж и кръвотечение след полов акт поради цервицит.Симптомите често достигнат своя връх точно след менструацията.
Диагноза наТрихомонасинфекцията на базата на клинични признаци и симптоми е ненадеждна.Установяването на трихомони в урината при лабораторно изследване,поставя диагнозата със сигурност.
Трихомониазата е свързана с риск от други полово предавани болести.Инфекция по време на бременност е свързана с преждевременно раждане и плод с ниско тегло при раждането.

Херпетичен вулвовагинит (Herpes genitalis).Причинява се от вируса Херпес симплекс тип II,който се пренася се по полов път.Преминава през 4 стадия-зачервяване,везикули (мехурчета),улцерации (ранички) и зарастване на лезиите.Жените със херпетичен вулвовагинит се оплакват от болка и парене,вулварна дизурия и диспареуния.

Прибавете тази страница към списъка с отметките ( bookmarks ) на браузъра! Поставете отметка! Защо да го правя? Защо?

Бактериалната вагиноза е свързана с развитие на  тазова възпалителна болест или ендометрит
По време на бременността бактериалната вагиноза и трихомониаза са свързани с повишен риск от преждевременно раждане или раждане на плод с тегло ниско.
При херпетичен вулвовагинит по време на раждане има опастност от заразяване на новороденото с вируса и то да заболее от херпес-вирусен менингоенцефалит,поради което се налага радоразрешение посредством секцио сезарея.

Виж Helicobacter pylori
Виж Хроничен гастрит
Виж Дуоденална язва

За диагностика на острия трихомонален колпит се изследва влагалищен секрет нативно под микроскоп.При хроничните,броят им е толкова малък,че не могат да се установят при микроскопия и се налага изолирането им в специална хранителна среда.
Цитонамазка,PCR тест,измерване на киселинността (рН) с лакмусова хартия и микробиологично изследване за изолиране на инфекциозния причинител,със изработване на антибиограма също влизат в съображение,особено при хроничните колпити.

Лечението трябва да бъде назначено след преглед от гинеколог (или личен лекар).То трябва да бъде според конкретния причинител.
При кандозен вулвовагинит се назначават противогъбичкови антибиотици през устата (флуконазол,кетоконазол,нистатин) и вагинални глобули (макмирор,гино-дактарин,клотримазол).
При трихомонас вагиналис лечението е със антибиотици против анаеробни бактерии (метронидазол или тинидазол)
Бактериалната вагиноза се лекува със Метронидазол или Клиндамицин през устата и вагинални глобули Полижинакс.
Във времето до лекарския преглед,значително облекчение в повечето случаи има от бани с Калиев перманганат,разтворен до розов цвят.
При рецидивиращи и хронични вагинити идва на помощ микробиологичното изследване на вагиналния секрет и изработване на антибиограма, която показва кой антибиотик е най-ефективен в лечението на изолирания бактериален причинител.
Херпес-вирусният вулвовагинит се лекува с антивирусни медикаменти-Ацикловир,Валацикловир.
Сенилният (атрофичният) колпит се лекува с естроген-съдържащи вагинални глобули или такива за вагинална хигиена (Гинексид).

Автор: Д-р Румен Петков