Практическа медицина - проверено в практиката!
Начало АГ Алергология Имунизации Гастроентерология Дермовенерология Диететика Ендокринология Инфектология Кардиология Неврология Нефрология Ортопедия Офталмология Паразитология Педиатрия Психиатрия Пулмология Ревматология Спешна помощ УНГ Ангина Епиглотит Задна хрема Ларингит Остър отит Урология Фармакология Хематология Хирургия







Епиглотит

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Изследвания I Лечение I Профилактика

Епиглотис

Причини I Симптоми I Изследвания I Лечение I Профилактика

Епиглотит (англ.- epiglottitis) е тежко,бързо протичащо възпаление на най-горната част на ларингса,наречена епиглотис.
Епиглотисът (надгръклянник) е тапициран с лигавица хрущял под формата на листо,и отговаря за изолирането на кухината на гръкляна от тази на гълтача.
При възпаление и силно изразен оток на меките тъкани на епиглотиса,може да се стигне до обструкция (запушване) на дихателните пътища,което е животозастрашаващо състояние.
Предполага се че Джордж Вашингтон е починал от епиглотит!

Епиглотит

Най-често срещаните микроорганизми, които причиняват остър епиглотит в преобладаващата част са Хемофилус инфлуенце тип Б (Haemophilus influenzae type B ) в 25%, следван от Хемофилус параинфлуенце, Стрептококус пневмоние и бета-хемолитични Стрептококи от група A.
По-рядко срещани като причинители са други бактерии - Стафилококус ауреус, Микобактерии, Бактероидес меланогеникус, Ентеробактер клоаце, Ешерихия коли, Фузобактерии, Клебсиела пневмоние, Найсерия менингитидис, Пастьорела, вируса на херпес симплекс (HSV), инфекциозна мононуклеоза, Кандида (при имунокомпрометирани пациенти), и Аспергилус (при имунокомпрометирани пациенти).
Неинфекциозни причини за епиглотит меже да са смъркане на кокаин и пушене на марихуана,както и поглъщане на препарати за съдомиялни или раздразване на епиглотиса при поглъщане и екстракция на чуждо тяло.
Благоприятстващи фактори за възпалението на епиглотиса при възрастни са наличието на затлъстяване,захарен диабет,киста на епиглотиса или пневмония.

Заболяването започва остро,като при само при 25% от заболелите може да има предхождаща инфекция на горните дихателни пътища.
Пациентът си ляга практически здрав,но се събужда през нощта със следните болестни признаци:
1.Висока температура.
2.Пресипване на гласа до степен на афония (пълна липса на глас).
3.Обилна саливация (изтичане на слюнка от устата).
4.Инспираторен стридор (задух при вдишване, като се чува и свирене от гърдите).
5.Затруднено и болезнено гълтане.
6.Слаба кашлица.
7.Палпаторна болезненост при слаб натиск в областта на гръкляна и над него.
8.По-големите деца заема типично положение, наклонени напред с отворена уста и изплезен език,за да улеснят дишането.
9.Учестен пулс.
10.Посиняване на устните и езика-цианоза.
В най-тежките случаи се стига до шокоподобно състояние със бледост,отпадналост и нарушено съзнание.

Епиглотит на профилна рентгенова снимка-

Заболяването се установява при директен оглед (когато е възможно) на уголемения,зачервен и отекъл епиглотис.
Предпочитан метод за диагностика е индиректната ларингоскопия.
При невъзможност за такава,епиглотитът се установява и на профилна рентгенова снимка,на която се вижда удебеленият епиглотис с широчина повече от 4,5 мм.
Периферната кръвна картина показва левкоцитоза (повишение на белите кръвни телца),а в гърления секрет и хемокултурите (микробиологично изследване на кръвта) се изолира инфекциозният причинител (в преобладаващата част от случаите-Хемофилус инфлуенце).

Лечението се провежда в болница,с готовност за незабавна интубация,на кислородолечение,като се прилагат антибиотици към които Хемофилус инфлуенце е чувствителен и то венозно-Уназин,Цефалоспорини,Пеницилин...
Освен това се прилагат и Кортикостероиди (Дексаметазон,Урбазон,Медрол,Метилпреднизолон).
При опасност от запушване на дихателните пътища и смърт от задушаване,се извършва интубация (вкарване на гъвкава тръба в ларингса и трахеята,с цел запазване на въздухоносните пътища.

В страните в които отдавна се прилагат масово ваксини против Хемофилус инфлуенце тип Б,се регистрира рязък спад в заболеваемостта от епиглотит.У нас такива ваксини съдържащи компонента срещу Хемофилус са ваксината Хексацима (Hexacima) която фигурира във задължителния имунизационен календар и се прилага на 2,3 и 4-месечна възраст на бебетата,както и ваксината Пентаксим (Pentaxim) която също присъства в имунизационния календар на Република България и се прилага на децата когато навършат 1г. и 4 месеца.
За тези които не подлежат на задължителна имунизация с тези ваксини (възрастни и големи деца) може при желание да се закупи и постави ваксината Акт Хиб (Act Hib) която също е насочена срещу Хемофилус инфлуенце тип Б.

Автор: Д-р Румен Петков

>