Практическа медицина - проверено в практиката!
Начало АГ Алергология Имунизации Гастроентерология Дермовенерология Диететика Ендокринология Инфектология Кардиология Неврология Нефрология Ортопедия Офталмология Паразитология Педиатрия Психиатрия Пулмология Ревматология Спешна помощ Анафилактичен шок Болки в гърба Висока температура-ЛЕЧЕНИЕ Висока температура-ПРИЧИНИ Кашлица Киселини Обилно повръщане Остра диария Остри отравяния Ухапване и ужилване УНГ Урология Фармакология Хематология Хирургия







Киселини

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Лечение I Спешна помощ

Киселини

Причини I Симптоми I Лечение I Спешна помощ

Киселините зад гръдната кост се дължат на дразнене на лигавицата на хранопровода,от проникнал там кисел стомашен сок съдържащ солна киселина и пепсин.Това състояние се нарича кисела регургитация,и се среща почти изключително при Гастроезофагеално-рефлуксната болест (ГЕРБ).Доста често се употребява терминът "стомашни" киселини,но в действителност неприятните усещания за киселини и парене идват от хранопровода!

Болестния процес се дължи на отслабване на тонуса на Долния Езофагеален Сфинктер (ДЕС) .Той представлява мускулен пръстен разположен на прехода между хранопровода и стомаха.При своето съкращение,ДЕС предотвратява рефлукса (обратното връщане на стомашно съдържимо от стомаха в хранопровода).Когато ДЕС е отслабен,при повишено налягане в корема или заемане на хоризонтално положение на тялото,в хранопровода прониква кисел стомашен сок,който уврежда лигавицата му,и води до нейното възпаление (езофагит) и чувство за парене и киселини зад гръдната кост.
Отслабване на тонуса на ДЕС се среща при злоупотреба с алкохол, шоколад, мента, кафе, мазни храни, подправки и тютюнопушене.Особено предразположени са пациенти със затлъстяване,които не се хранят редовно,често пропускат закуската и обяда,но за сметка на това вечерят обилно с мазни и пикантни храни,полети с обилни количества алкохол и си лягат на спят преди да са минали 2 часа от вечерята.Носенето на тесни дрехи и спането на ниска възглавница също допринасят за влошаване на заболяването.Много лекарства-бета блокери, Новфилин, Теотард, Диазепам ,Калциеви антагонисти и др. допълнително могат да засилят засилят болестния процес.
Обратно-храни които съдържат белтък (протеин) като нетлъсто месо и белтъка на яйцата повишават тонуса на ДЕС. Парене зад гръдната кост

Киселини или кисела регургитация (киселини разпостраняващи се нагоре по хранопровода към гърлото и устата) и парене зад гръдната кост са най-характерните оплаквания на пациентите с Гастроезофагеалнорефлуксната болест (ГЕРБ ).Повече информация за това заболяване - тук.

Лечението на киселините включва:
А. Хигиенно-диетичен режим-консумация на храни приготвени посредством варене, печене и задушаване и избягване на такива приготвени посредством пържене,опушване и паниране. Редовно,често и бавно хранене на малки порции с максимално добро сдъвкване на храната. След хранене избягвайте да си лягате 2-3 часа,вдигането на тежки предмети и напрягане. Предпочитайте по-широки и удобни дрехи.При ГЕРБ е препоръчително единият край на леглото откъм главата да се повдигне на 10-15 см.Отслабване на тегло и отказ от тютюнопушене са собено полезни в борбата с киселините.

Препоръчителни храни са:

Зеленчуци и плодове-картофи(варени или на пюре),моркови,тиква,тиквички,ябълки,ягоди,банани, ориз.
Млечни продукти-прясно и кисело мляко,сирене,извара.
Тестени изделия-хляб, сухари, бисквити, солети, макарони, козунак, кифла, фиде, юфка, соя и соеви продукти.
Месни продукти и яйца-нетлъсти меса (телешко, пилешко и риба), кренвирши, телешки салам, шунка, обикновен пастет, варени яйца.
Растителни мазнини в ограничени количества(олио,зехтин) и краве масло.
Подправки-магданоз,сол.


Храни които трябва да се избягват:

Подправки-червен и черен пипер,люти чушки,дафинов лист,бахар и хрян.
Млечни продукти-кашкавал и пушено сирене.
Зеленчуци и плодове-цитрусови плодове (портокали, лимони, мандарини), фасул, леща, зеле, лук, чесън, ряпа, гъби, туршии, бакла, грозде, кайсии, вишни, фастъци, орехи, бадеми и незрели плодове.
Месни продукти-тлъсти меса, сланина, свинска мас, луканки, суджуци, саздърма, пастърма, консерви и други пикантни месни изделия.
Алкохолни и газирани напитки и кафе.

Помага ли содата бикарбонат,в лечението на киселините?
Содата има бърз неутрализиращ ефект върху стомашните киселини, който обаче е краткотраен. Веднага след този ефект се развива свръхпродукция на солна киселина от стомаха, и образуваните при неутрализацията мехурчета от въглероден двуокис носят със себе си частици солна киселина, които попадат в хранопровода и влошават заболяването!

Б.Медикаментозното лечение трябва да бъде предписано от лекар.
Най-често използваните лекарства са т.н. ИПП- Инхибитори на протонната помпа-Нексиум,Еманера,Омепразол,Мепрезор,Лансопрол и др. в продължение на месеци по преценка на лекуващия лекар.
Освен тях,с по малко значение са Пропулсивните медикаменти-Домперидон (Мотилиум),Метоклопрамид (Деган),Итоприд (Зирид),Левопрайд.
Антиациди (понижаващи киселинността на стомашния сок)-Алмагел,Алмалокс.
Медикаментите от групата на Н2-блокерите-Ранитидин,Фамотидин и Симетидин се използват при по-леките случаи,поради по слабият им ефект в сравнение с ИПП.
Обикновено за най бърз ефект се предписва комбинация от един медикамент от групата на ИПП (например Еманера)+един Пропулсивен медикамент (да речем Мотилиум )+Антиацид (Алмагел ).

Ако получите остра киселинна атака,вечер по време на сън,и ако не разполагате с нужните лекарства,най-добре заемете изправено положение за момента и хапнете нещо.По възможност нетлъсто месо или варени белтъци,но може и просто филия хляб със сол.Принципът е че при изправяне,стомашния сок,престава да се излива в хранопровода поради по-ниския стоеж на стомаха в изправено положение,а и протеинът в храната засилва тонуса на ДЕС.Освен това храната разрежда солната киселина в стомаха,и киселинноста на стомашния сок намалява драстично.Ако не разполагате с храна,серозно облекчение можете да получите и ако приемете няколко глътки вода през устата,тъй като водата отмива стомашния сок,от стените на хранопровода!


Автор: Д-р Румен Петков