Задна хрема
Начало
 
АГ
Алергология
Ваксинопрофилактика
Гастроентерология
Дерматовенерология
Диететика
Ендокринология
Инфектология
Кардиология
Неврология
Нефрология
Ортопедия
Офталмология
Паразитология
Педиатрия
Психиатрия
Пулмология
Ревматология
Спешна_помощ
УШИ_НОС_ГЪРЛО
     Ангина
      Епиглотит
     Задна хрема
      Ларингит
     Остър отит
Урология
Фармакология
Хематология
Хирургия
 
Tyxo.bg counter
 
 
Обструктивният
бронхит

е една от
най-честите
причини
за суха кашлица
 
Атипичните
пневмонии

протичат
с упорита
суха кашлица
продължаваща
седмици
и месеци...
 
Кашлица-причини:
най-общо се делят на заболявания протичащи със суха кашлица или влажна
 

Задна хрема

"Задната хрема" е известна още като заден ринит,постназална секреция или postnasal drip.Макар че това заболяване,не фигурира в нито един учебник по детски болести,то е една от най-честите причини за упорита суха кашлица при деца.Представлява стичане на гъст секрет (белезникав,мътен или жълтозелен т.е. гноен) по носоглътката и задната стена на фарингса,който секрет през деня се преглъща и отстранява,но през нощта се натрупва по стените на гърлото и го възпалява и дразни рецепторите на кашличния рефлекс.Когато секретът е много обилен,той може да се стича чак до ларингса (гръкляна) и гласните връзки и да ги възпалява,което води до ларингит със пресипване и дрезгав глас,а в някои случаи секретът достига и възпалява и трахеята и бронхите,което води до рецидивиращ бронхит (т.н. синубронхит).

Причини

Нормално от лигавиците на носа,синусите (околоносните кухини) и носоглътката,ежедневно се секретира слузен секрет,който има овлажняващи,очистващи и антибактериални функции по отношение на стените на фарингса (гърлото).Нормално неговото количество достига до 1-2 литра слуз,която се оттича незабележимо по задната стена на гълтача.Когато обаче неговото количество значително се увеличи,излишното се отделя под формата на хрема от ноздрите,което обикновено става при остри инфекции на горните дихателни пътища или простуда.В други случаи обаче,секретът не е много обилен,но става по-гъст, бистър, белезникав, кафеникав или жълтозелен (гноен).Тогава при стичането си по задната стена на фарингса,този секрет оказва силно дразнещо действие,върху неговата лигавица,особено когато секретът е гноен,тъй като гнойта съдържа левкоцити (бели кръвни телца отделящи различни агресивни субстанции),мъртви клетки и бактерии които допълнително инфектират и възпаляват стената на гърлото.Вследствие на всички тези фактори се задейства кашличния рефлекс,като е характерно че това става предимно вечер по време на сън,тъй като тогава спира преглъщането и отделения секрет поради легналото положение на тялото е по-лесно да се оттича назад по носоглътката и се натрупва по стените на гърлото.Съответно,сутрин след ставане от сън,очистването на натрупаните през нощта секрети по гърлото се постига с енергично кашляне и отхрачване.
   Водещата причина за това секретоотделяне нощем,и то с предимно гнойни материи са хроничен Синуит и изкривяване (Девиация) на носната преграда.Доста често гноетечение само от едната ноздра,има и при останало чуждо тяло (фъстък,играчка и др.) в носа при деца!
    Гастроезофагеалния рефлукс (ГЕРБ),също доста често е обвиняван за постназалната секреция и свързаната с нея нощна кашлица,тъй като при регургитация на стомашен сок,той може да стигне при затворена уста чак до ноздрите,но е доста спорно кое предизвиква кашлицата при ГЕРБ-дали постназалната секреция или аспирацията на стомашно съдържимо в трахеята и бронхите.

С по-малко, дори периферно значение са различни други фактори като:
   -различни алергии;
    -дразнене от тютюнев дим,парите на различни химикали,парфюми и сух въздух;
    -някои лекарства-противозачатъчни и за лечение на високо кръвно налягане;
    -пикантни храни;
   Друга възможна причина,за кашлицата може да е,не толкова обилната секреция, колкото затрудненото отстраняване на секретите от гърлото при тумори на фарингса,спазми на гълтача при неврози,ГЕРБ и напреднала възраст.

Протичане

Протича при запазен апетит и запазено общо състояние. Характерно за кашлицата е ,че е предимно вечер след заспиване.На сутринта,кашлицата се засилва съпроводена с обилно отхрачване,и след очистване на гърлото от секретите,рязко намалява.
   Понякога,когато при стичането си по гърлото,секретът достига и до гласните връзки и ги възпалява (ларингит),като може да има и известно пресипване на гласа,който обаче след сутрешното отхрачване,бързо се възстановява.През деня,особено сутрин има сухота и дразнене в гърлото,като пациентите често издават характерен звук,за да прочистят гърлото от секретите.Част от пациентите,имат стойности на телесната температура около нормалната-37.0 до 37.3-37,4гр. по Целзий.
Когато синуитът се обостри,може да се появи челно главоболие или в горната челюст ,световъртеж и умерено повишение на температурата.     Обикновено тези пациенти са склонни към чести бронхити (когато секретите достигат и възпаляват периодично трахеята и бронхите).

Как се установява заболяването?

Достатъчно е при прегледа на гърлото ,лекарят да види секрет стичащ се по задната му стена.Това обаче ,невинаги е възможно,тъй като пациентите периодично преглъщат или изплюват секрета,и точно в момента на прегледа той може временно да липсва.В такива случаи,когато в оплакванията на пациента фигурира предимно нощна кащлица,появяваща се след заспиване,и усилваща се сутрин придружена с обилно отхрачване,съществуват достатъчно основания да се предпишат антисептични капки в носа,и ако кашлицата изчезне,се казва че диагнозата е поставена Екс ювантибус (чрез лечение).
При хроничен синуит,е възможно да има известни промени в изследванията(леко повишение на левкоцитите в периферната кръвна картина,и леко увеличена СУЕ),но такива се срещат рядко.При направена рентгенография (рентгенова снимка на синусите) рядко може да се види синуит,тъй като той се вижда предимно при обостряне на възпалението в околоносните кухини.
Когато причината за проблема е ГЕРБ,той може да се установи с ФГС (фиброгатроскопия) или на рентгеноскопия с водно-сифонен тест.

Лечение

С оглед на това ,че водещата причина за проблема е гнойната секреция при хронични синуити,най-ефективно е накапване на капки в носа съдържащи антисептик-Коларгол 3х2 капки във всяка ноздра или очни капки с антибиотик с местно действие.До навършване на 1г. при кърмачета,може да се използват само колири съдържащи Тобрамицин,Гентамицин,Полимиксин или Мупироцин (Макситрол,Тобрин,Гентазон и Бактробан) След навършване на 1г. възраст може да се използват капки съдържащи флуорирани хинолони-Флоксал,Вигамокс, Цилоксан или Окацин 3х2 капки във всяка ноздра,,като продължителността на лечението е 10-15 дни.
    Антибиотичното лечение през устата,има много второстепенен ефект,тъй като само малка част от поетия антибиотик,достига до ноздрите (и синусите).Все пак до антибиотик се стига при липса на ефект от накапването в носа или при обостряне на заболяването.
    В дългосрочен план,при хроничните синуити,значително подобрение има от профилактика с имуностимулатори (Бронховаксом,Респигард,Респивакс).Всъщност при тези заболявания,първостепенно значение в профилактиката има предпазването от простуда,и по-точно стриктното носене на шапка тип фес,във студено и хладно време!
    При наличие на чуждо тяло,в някоя от ноздрите,то трябва да се отстрани от специалист УНГ.

При съмнение за ГЕРБ,се прилага лечение за ГЕРБ-при възрастни ИПП -инхибитори на протонната помпа (Еманера,Ормус,Омепразол...),при деца пропулсивни медикаменти (Мотилиум,Деган) а при кърмачета -хранене със адаптирано мляко съдържащи екстрат от рожков-Фризовом.
    При алергии се предприема лечение с противоалергични медикаменти-Цетиризин,Фортекал...и евентуално отстраняване на алергена.
   Когато се съмняваме във лекарства като причинители на проблема,техния прием се прекратява.
   При съмнение за дразнещо действие на тютюнев дим,химикали или други дразнещи субстанции,те следва да се избягват.

 

Автор: Д-р Румен Петков    

 

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс лиценз.  |  Условия за ползване  I  За автора  I  Реклама  I  Сътрудници  I  Контакти